Как Covid пандемията ни направи по-пестеливи
Въпреки че икономиките в света започват да се стабилизират, все още има много потребители, които се борят да си възвърнат финансовата сигурност. Старите разбирания са, че трябва всяко семейство да има спестени пари за поне 6 месеца, ако доходите му намалеят. Това обаче, което видяхме, когато пандемията и ограниченията станаха факт, беше, че тези разбирания за спестяванията са отдавна забравени.
Много хора останаха без работа и без доходи и единственото нещо, на което можеха да разчитат са кредитите без трудов договор. Малките бизнеси бяха затворени, парите в оборот намаляха и хората, заети в няколко бранша останаха без заплати месеци наред. Какви са поуките, които можем да си изведем и как Ковид пандемията ни напомни, че трябва да имаме някой заделен лев „за черни дни“? Нека да видим.
Добрата новина е, че пандемията е отслабила хватката си и благодарение на това и много правителства премахнаха ограниченията и забраните. На практика почти в цяла Европа, включително и в България, малкия бизнес вече функционира и икономиката се нормализира.
Колко сме спестили?
През март 2021 г. процентът на личните спестявания - който отразява съотношението на общите лични спестявания минус разполагаемия доход - се повиши до 27,6%. Докато спестяванията нарастват, тази цифра показва и краткосрочно забавяне на потребителските разходи, тъй като хората държат на повече от своите пари. Последният процент на спестявания беше толкова висок през април 2020 г., когато достигна 33%. Въпреки че бавно намалява през последните 12 месеца, той остава над 12%, в сравнение с нивата преди пандемията, които са под 10%. Изводът от тези числа е, че хората все пак са започнали да заделят пари настрани.
Това не означава, че всички хора сега са богати, а че една част от хората са си взели поука. Ако сте били един от късметлиите, които не са претърпели сериозни смущения в живота заради пандемията, сега може да е добра идея да оцените всеки непогасен дълг и да рефинансирате кредитите си, докато лихвените проценти са по-ниски. Ако имате възможност може дори да помислите за изплащането на всичките ви кредити предсрочно. Това е добра тактика само обаче ако нямате наказателна лихва или такса при предсрочно изплащане.
Възможно е и да сте имали спестявания в началото на пандемията, но сега те са да са намалели или направо да са свършили. В такъв случай, най-добре ще е да се заемете да ги възстановите. Пандемията ни припомни на всички, колко е важно да си следим бюджета. Когато знаете къде отиват парите ви, това може да улесни изолирането на нуждите и желанията и да се насочи повече към потребностите. Ключовият урок от пандемията е, че обстоятелствата могат да се променят много бързо. Естествено, една част от хората са успели да спестят пари именно по време на локдауните, заради намалените разходи по заведения и забавления. Когато обаче заведенията отвориха, голяма част от тези същите хора почувстваха облекчение и компенсираха събраното с повече харчене. Тоест спестеното не беше дългосрочно. Ако през това време тези хора със спестените пари са си погасили кредитите предсрочно, това вече е бил умен ход.
Според нас, това желание за харчене дори ще се увеличи през следващите месеци. От части причината за това може да се крие и в положителното очакване за подобряване на икономиката и като цяло финансите на хората.
Основният принцип за по-добра финансова стабилност е да мислим дългосрочно и да не харчим всичко, което изкарваме. Това би трябвало да ни спести пари и да повиши сигурността във финансовата ни стабилност. Не е необходимо да се опитвате да съберете пари за 6 или 12 месеца напред, даже това може да бъде непосилно за някои хора. Важното е обаче да се стремите към дългосрочни цели, съобразени с вашите доходи. Според проучване из между хора, получаващи средни доходи, по-голямата част от тях са съобщили, че са започнали да пестят пари, именно заради пандемията. Това е и основната причина да смятаме, че в крайна сметка от пандемията се е появил и добър финансов урок, който ще ни служи в бъдеще.