История на бързите заеми: Как се развиват кредитите до заплата през вековете
Може да изглежда трудно за вярване, но кредитите до заплата не са никаква новост в съвременното ни общество. Тяхната история се заражда назад във времето. С едно уточнение: те невинаги са носели това име и определено не са имали същите условия за получаване като сега.
Но постепенно през вековете са започнали да наподобяват заемите, които са ни добре познати днес. И точно това ще научим в следващата статия - как са еволюирали кредитите и кога се е зародила нуждата от вземане на пари назаем като цяло.
V-ти век: Какво е имало преди кредит до заплата
Системата „Хавала“ (Hawala) води началото си от V-ти век. Използвала се е на територията на Близкия изток и Северна Африка и се е основавала изцяло на доверие. Доверието като вид гаранция. Методът на заемане на пари изглежда сложен. За да може да бъде успешно приложен, всяко правило е трябвало да бъде следвано стриктно. Ето какво представлявал той:
Лице 1 предоставя заем на лице 4 чрез посредници вместо директно. Как става това?
1. Лице 1 дава пари на лице 2.
2. Лице 3 заема от личните си средства на лице 4.
3. На по-късен етап лице 3 се среща с лице 2 и получава пари от него, които последното е взело от лице 1.
Така по косвен начин лице 4 получава парични средства от лице 1.
Системата „Хавала“, макар и сложна, е работила безотказно, позволявайки на заемодателя и заемателя да обменят пари без дори да се намират на едно и също място. В случая лица 2 и 3 са посредници между лица 1 и 4. Без тяхна помощ сделката няма как да се осъществи, като всяка страна извършва своята част от транзакцията от свое име.
За успешното изпълнение на това споразумение е важно всеки участник да има доверие в другите. Именно това символизира „Hawala“ - доверие. Ако дори едно от лицата откаже да съдейства, планът се срива.
На практика парите, които лице 4 получава в съгласие с правилата на „Хавала“, не са от лице 1, а по-скоро личните средства на лице 3.
Системата изглежда интересна през призмата на съвремието. Въпреки че днес финансовите институции изискват гаранции, за да предоставят пари, едно нещо се е запазило и това е нуждата от бързи пари.
XX-ти век: Развитие на кредитите
20-те години
От V-ти век директно се прехвърляме в 20-те години на миналия век, когато кредитите до заплата постепенно започват да придобиват онзи вид, който ни е известен днес.
Истината е, че по онова време банките са били доста сдържани по отношение на даването на кредити. Единствените, които са имали достъп до такива, са били заможни хора, представители на висшата прослойка на обществото, способни да докажат платежоспособността си чрез съответните документи и препоръки.
За останалата част от обществото е било практически невъзможно да се сдобие със заем. На този етап на хората в нужда се налагало да се обръщат към заложни посредници.
30-те и 50-те години
След това се появява моделът на даване на кредит срещу обезпечение под формата на някакви ценни вещи. Разбира се, също както и днес, върху заетата сума се начислявала лихва, която трябвало да бъде погасена в определен срок. Както сами може да предположите, става въпрос за отдаване на малки суми, като сроковете за изплащане не са големи.
При залагане на вещи се е процедирало по сходен начин като днес: ако кредитополучателят не прави плащанията си навреме, това дава право на посредника да продаде заложената вещ. По този начин дори ако потребителят изпадне в несъстоятелност, посредникът не губи пари. Заложената вещ играе ролята на гаранция.
Както знаем, в днешно време заложните къщи все още са актуални, макар и техните услуги да са по-слабо търсени.
70-те години
След това идва ред на магазините за осребряване на чекове. Те също имат известни прилики с днешните бързи заеми до заплата. Моделът, по който функционират, е следният: потребителят получава пари от такъв магазин в замяна на подписан чек, като е важно на него да има уточнена дата на валидност. Заложният магазин от своя страна си удържа лихва и такса за обслужване от сумата на чека.
Валидността на този чек е отложена, което означава, че парите ще бъдат налични след определено време - например при следваща заплата. Така заемателят не трябва да посещава магазина, за да изплати дълга си. Кредиторът може да си получи парите веднага след като чекът стане валиден.
През 69-та година на пазара навлизат така наречените чекови гаранционни карти, с които се предоставя повече сигурност на кредиторите. В повечето случаи един чек е можел да гарантира до 100 единици от дадена валута. Съответно ако човек се нуждаел от по-голяма сума пари, е трябвало да предостави няколко чека на магазина за изплащане на чекове.