Законът за несъстоятелността на физическите лица е вече обнародван в Държавен вестник и задължителен за всички ни. Този закон е резултат от повече от шест години усилия, няколко внесени проекта и множество обсъждания сред специалистите в сферата. Със закона се въвежда дълго обсъжданата възможност да бъде сложен край на спиралата на вечния дълг и физическите лица да могат да се ползват от института на несъстоятелността, подобно на уредената за търговците несъстоятелност в Търговския закон. Предвид сложността на материята и различните предложения в годините, ние от Микро Кредит съвместно с Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) използваме възможността да внесем разяснения относно основните понятия на окончателно приетия закон.

Тук ще намерите отговори на основните въпроси, които касаят прилагането на Закона за несъстоятелността на физическите лица.

Кой може да подаде молба?

Молбата може да бъде подадена само от физическо лице – човек.

Несъостоятелността на търговците е уредена от друг закон – Търговския закон и за нея се прилага съвсем различен ред.

Кога дълговете ми ме правят неплатежоспособен?

Законът изисква в продължение на период от 12 месеца длъжникът да не е в състояние да изпълни изцяло или частично задължения на стойност над 10 минимални работни заплати. През 2025 година 10 минимални работни заплати са 10770 лева. Тези задължения не е задължително да бъдат натрупан дълг по един конкретен договор. Ще се приемат молби и когато сумата от 10 минимални заплати е общ дълг по повече от един договор.

Има ли допълнителни изисквания за подаване на молба?

Всеки може да подаде молба, но не всяка молба ще бъде разгледана. Законът не цели да се спрат плащанията по договори за кредит, а дава възможност на изпадналите в затруднение да намерят път към покриване на задълженията си. Затова и има изисквания за добросъвестност. Условно те са свързани със следното:

- Полагане на труд

От производството по несъстоятелност не могат да се ползват лица, които могат да работят, но не го правят за повече от 12 месеца. Законът не изисква единствено трудов договор, но ако не е налице трудов договор, е необходимо да е извършвана друга дейност, официален източник на доходи.

- Сключване на договори

Преди подаване на молбата човек трябва внимателно да провери какви договори е сключвал. Договори за заем, покупка на стоки или други договори, по които се дължи плащане, които са явно несъразмерни с дохода и които не са предназначени за задоволяване на основни жизнени потребности ще лишат човек от възможността да се ползва от това производство.

Дарения на имущество, договори по които даденото е на стойност значително повече отколкото от полученото, както и учредявание на ипотека или залог за чуждо задължение, също лишават човек от възможността да подаде молба.

- Спазване на закона

Молби не следва да подават лица, осъждани с влязла сила присъда за злоупотреба с доверие, престъпления срещу кредиторите или за престъпления срещу финансовата, данъчната или осигурителната система.

Няма да се разглеждат и молбите на лица, които са извършили нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество три години преди подаване на молбата.

Трябва ли да посоча всички свои дългове?

Задължително трябва да бъдат вярно попълнени всички данни за имущество и доход. Лицата, които са представили неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество и доходи няма да могат да се ползват от производството по несъстоятелност.

Какво друго трябва да съдържа молбата?

Освен обсотятелства относно трудова заетост, неплатежоспосоност и имущество, молбата трябва да съдържа също декларация за гражданско състояние, опис на личното имущество, пълен списък на кредиторите с техните имена, фирмено наименование, ЕИК и адрес, размер на вземанията им, обезпечения и падеж, списък на съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, списък на извършените плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават минималната работна заплата и получателите им през последните 12 месеца.

Безплатно ли е производството?

Производството не е безплатно, но не всички такси се плащат при подаване на молбата. Предварително се дължи единствено държавната такса.

Извън нея разходи се начисляват и за възнаграждения за синдика, за съхраняване, попълване и оценяване на имуществото на длъжника, както и средства за попълвне на издръжката до размера на несеквестируемия доход.

Важно уточнение е, че длъжникът може да бъде освободен от заплащане на първоначалната държавна такса, но не и от последващите разноски.

Къде се намира съдът, който ще гледа молбата ми?

Компетентен да разглежда тези производства е районният съд по настоящ адрес на длъжника. По тази причина не се очаква производствата да генерират затруднения или непредвидени разходи за път.

Какво ще направи съдът?

Съдът ще разгледа молбата и ако молбата е основателна, ще открие производство по несъстоятелност.

Ще се отрази ли производството по несъстоятелност върху живота ми?

След като съдът открие производство по несъстоятелност, всички нови договори на длъжника и извършването на плащания ще се одобрява от синдика. Изключение е единствено изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника – плащане на данъци, плащания за ток, вода, електросъобщителни услуги, както и разходите за храна и здравеопазване.

Ще може ли да се отсрочва или разсрочва плащането на дълговете?

Да, чрез план за погасяване ще може да се предвиди не само отсрочване и разсрочване на плащанията за срок до три години, но и частично или цялостно опрощаване на задълженията.

Длъжникът може сам да предложи план за погасяване още с молбата за производство по откриване на несъстоятелността. План може да предложи и синдикът, но със съгласие на длъжника.

Мога ли да подам молба повече от един път?

Не. Законът предвижда възможността за откриване на производство по несъстоятелност да бъде използвана само веднъж.

Мога ли да подам молба още днес?

Молби ще могат да се подават най – рано през април 2026 година. С приемането на закона е даден срок от девет месеца, в който да се създаде специален регистър за несъстоятелността на физическите лица.